Тук се съдържа почти половината от историята на Земята. Grand Canyon крие в пещерите си кости от същества на 11 000 години, както и морски вкаменелости между скалните слоеве. Рядко се говори обаче за сегашната популация на това място, а я има! Град Supai се намира в основата на Grand Canyon, в индианската резервация Havasupai. Недостъпен е по шосе и е с население само от 208 души. Tова е най-отдалечената общност от „долните 48 щата“ и е единственото място, където пощата все още се доставя от муле.
Пустинният живот ни говори за много асоциации, но колко от нас знаят, че почвата в Atacama е сходна с тази на Марс? Пробите от двете места са изключително близки. Затова земята на Atacama се използва за тестване на инструменти от NASA, които са предназначени за мисии на Марс. Също доста от познатите ни филми със сцени на „Червената планета“ са заснети в Atacama, като най-разпознаваеми сред тях са сериите на „Космическа одисея: Пътуване до планетите“.
Без съмнение Тоскана е горд притежател на най-красивите пейзажи, традиции, арт наследство и естетическо влияние към света. Сами по себе си градовете й са произведения на изкуството със сградите си, богати на история и култура. Но тази област има друга ценна заслуга от ерата на Ренесанса. Това е първият район, адаптирал паветата в инфраструктурата си през 1339 г. – нещо, което поставя началото на революция в целия свят.
Със самото споменаване на Marrakech съзнанието започва да рисува образи на екзотични приключения и романтика. Античната архитектура се е сформирала от заселници и военни посегателства през годините и заслужава специално внимание на живо. Но Marrakech изисква известна предпазливост. Поради географското си положение слънцето е особено силно и е препоръчително главата и лицето да бъдат покрити, дори през зимата.
Всяко късче от града Ashikaga нашепва за автентичната японска култура. Една от историческите точки е храмът Banna-ji, датиращ от периода Kamakura /1192 – 1333/. Прейзажът е цяла приказка за самурайския стил от тази ера – храмът между разцъфващите череши, камбанарията и древната библиотека, а в двора все още живее най-старото дърво Гинко билоба.
Сибир е късче от Земята с огромно палеонтологическо богатство. Тук са открити тела на същества от Ледената епоха, перфектно запазени в замръзналата повърхност на земната кора. Ледени кубчета на пещерен лъв, вълнист мамут, вълнист носорог, бизон и коне ни разказват за живота на тези праисторически животни. Макар че някои от тях са добре запазени, се оказва, че ДНК-то им не е в толкова добро състояние и по тази причина клонирането е невъзможно.
Тези нереални форми са се получили от очарователния танц на водата и вятъра преди хиляди години, който е запазен върху скалите. Днес светлината е толкова впечатлена от движенията им, че им подарява цялото си внимание, проправила си път през пукнатините. Но това място е колкото красиво, толкова и опасно. В каньона се влиза само с лицензиран екскурзовод, поради опасността от наводняване. Дори не е задължително да вали над каньона. Водата протича през пукнатините невъобразимо бързо, а вълните й са смъртоносни.
Namib e крайбрежна пустиня на възраст най-малко 55 млн. години, което я прави най-старата в света. Въпреки че е негостоприемна с климата си и е най-ниско населената област на Земята, единствено Namib може да се похвали като пустиня, поддържаща живота на големи бозайници като слон, хипопотам, лъв и жираф. Адаптацията на животните и растенията към този суров климат е благодарение на ежедневната мъгла, получаваща се от океанските течения във взаимодействие с горещия пустинен въздух.
Малдивските острови са известни с девствената си екосистема и живописния морски живот с коралови рифове. Черупките от мидите днес за нас са въплъщение на екзотичността, но около втори век от новата ера те са се използвали като разменна стойност. Затова в древния свят Малдивските острови са били известени с името "The Money Islands", тъй като са се очертали като най-големия доставчик на валута – мидените черупки!
Provence, Франция нашепва от всяко свое кътче дългогодишна история. Невъзможно е обаче да не се запомни с благоуханните си лавандулови полета, от които се сътворяват най-уникалните и висококачествени аромати. Не случайно тези цветни пейзажи са най-запомнящата се есенция от Provence. Можем да се насладим на цъфналите поля от лаванула пеша или с колело, като дори дигиталната карта ни показва автоматично къде около нас е лилавата романтика.
През 1519 г. изследователят Фернандо Магелан дава името на тази област заради големите стъпки, които е открил с екипажа си на плажа. Името произлиза от испанската дума „patagones“, значеща “големи крака“. Дълго време след това приказката за големите стъпки се разказва от други изследователи, позоваващи се на историята. Връщайки се към родните си места, с развихрено въображение са изумявали близките си с историята за великаните с големи крака, които са живели по тези земи.